Цената на безсмислието (твърди корици)

ЧоВек поне Веднъж-дВаж трябВа да се е патал -абе аз умен ла съм или не съВсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задаВали подобен Въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признаВат собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупаВи, щом са осъзнали тоВа. Яз. казано откровено, съм си задаВал съдбоносния Въпрос. И съм се удиВляВал, че отговорът заВиси от обстоятелствата и сраВненията.
Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно Време Жан-Жак рекъл: „Много е тежък човешкият жи-Вот“. „В сравнение с какВо? – попитал го Волтер“. Рад-Вал съм се, когато ми хрумне някоя остроумна мисъл, ха-ресВал съм някоя реплика от пиесите ми, но припомня ли си: „ЖиВотът е бродеща сянка, жалък актьор, който се пъчи и перчи докле е на сцената, а сетне от него няма ни зВук. Той е приказка, разказана от един идиот, пълна с ВряВа и безумство… и означаВаща нищо“, казВам си: малкият, сега разбираш ли защо Толстой не е могъл да търпи Шекспир. Той Впрочем не е могъл да търпи и ВетоВен, и негоВата разВратна КройцероВа соната.