Дневникът на една камериерка

„Дневникът на една камериерка“ – най-забележителната творба на Октав Мирбо вижда бял свят през 1900 година. Чрез дръзкия и саморазголващ разказ на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия, писателят сваля маската на буржоазната благопристойност в безжалостна сатира на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и национализъм.

Макар и обявен при излизането си за „скандално четиво“, вадещо наяве мръсното бельо в семейните отношения, романът и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес и е обект на множество екранни и театрални адаптации – от първата екранизация на Жан Реноар (1946), през великолепния едноименен филм на Луис Бунюел (1964), с Жана Моро и Мишел Пиколи, до най-новата екранна версия на Беноа Жако (2015), с Леа Сейду и Венсан Лендон в главните роли.

„Октав Мирбо е най-великият съвременен френски писател и този, който най-добре въплъщава вековния гений на Франция“.

Лев Толстой

♦  ♦  ♦

Октав Мирбо е прочут френски журналист, художествен критик, памфлетист, романист и драматург, съвременник на Зола, Мопасан, Доде. Автор е на голям брой разкази и романи, сред които се открояват „Абат Жюл“, „Голгота“, „Градината на мъченията“, „Дневникът на една камериерка“. Дълго време причисляван към школата на писателите натуралисти, днес Октав Мирбо е оценен по достойнство като предтеча на модернизма, разчупил романовите кодове на натурализма и отредил първостепенно място на субективността в разказ от първо лице, скъсващ с условности като правдоподобност, правдивост, благоприличие и „реализъм“. Неслучайно след дълги години забвение той е преоткрит от водещия литературен и артистичен авангард на XX век.