Колекция „Никола Крумов“

Трите книги на Никола Крумов в специална колекция за вас

Един от най-успешните и популярни автори на Пощенска кутия за приказки. Писателят загадка, който пази ревниво своята личност, споделяйки я само с благоверната и котката Ивелина.

Потопете се в панелния живот, вземете страна в панелните войни и подръжте в ръка малката каменна топка. Неговите произведения се препоръчват за повишаване на настроението и трайно намаляване на мърморенето. Ако сте любители на истории, от които да ви заливат невъздържани потоци смях и добро настроение, не може да си позволите да пропуснете това предложение.

Колекцията включва книгите:

• Дневник от панелните блокове
• Междупанелни войни
• Малка каменна топка

Дневник от панелните блокове

Дневник от панелни блокове – дебютната книга на един от любимите автори на литературния проект. През последните две години Никола Крумов активно участва и пише за кутията. Негов е разказът Българските ми квартиранти и делата им в Англия, който стана много популярен в интернет. Част от него може да прочетете в съдържанието.

Здравейте. Аз съм Никола Крумов – на трийсет и няколко години от северозападните села. Приятелите се обръщат към мен с „Кольо“, а любимата с „ще те убия“. На нашата улица в село съм четвъртият най-умен човек (ако броим животните съм шести). Много хора са ми казвали, че външно приличам на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно приличам на елен. Обичам да се забавлявам на маса с моите хора, а после вкъщи да ми се карат. Гордея се с това, че отдавна разбрах жените (за съжаление не разбирам разбраното).

Искам да благодаря на майка си Красимира, годеницата ми Нора, котката Ивелина, издателката Гергана Турийска, Ясен Козев, Яни Димитров, Мария Добрева, Росен Дуков, Емил Русанов, както и на другите приятели. На читателите благодаря отделно – без вас тази книга нямаше да я има. Желая ви пълни бусове със здраве, впечатляващ секс и много веселби.

От автора

Междупанелни войни

„Междупанелни войни“ започнаха. Ето какво споделя проф. А. Бухалов за това уникално по своята същност събитие:

„След всички доказателства за ползите от първия сборник на Никола Крумов и като негов най-голям почитател, съм убеден, че втората му книга с разкази „Междупанелни войни“, ще даде нов тласък в еволюцията на човечеството. Ще спомогне за пълното логично обяснение на женското настроение, котешката критическа възраст и мъжката потентност в полувремето на мач от висшата лига.

Днес, когато разбрах, че вкъщи вече е пристигнал сборника на Никола Крумов. Импулсивно хукнах към дома. С трепет отворих входната врата и не останах разочарован. В средата на хола беше разтворена книгата, прочетена вече до средата, а около нея в транс, заедно с жена ми, разголени и усмихнати, бяха всичките ѝ приятелки, три съседки, секретарката и стажантките от института и една маймунка от лабораторията.

Благодаря ти, Никола Крумов за цялата житейска мъдрост и настроение, което ми осигуряваш.“

А този кратък откъс, ще ви подготви психически и физически, какво да очаквате:

„Сватба“

Нора съм. С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:

– Не се напивай като глиган.

– Не целувай булката с език – няма такъв обичай.

– Не танцувай казачок с бабата на свекъра.

– Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата…

– Не викай като ненормален: “Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад… ваща макя збръканаааааааа…“

– Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет“.

– Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.

– Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.

– Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб.

– Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.

– Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца… също и в чашата му.

– Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.

– Недей да пускаш сигнална ракета… сред сватбарите… в асансьора.

– Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.

– Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.

– Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас.

– Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.

Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи . Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи… не може да бъде… Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам… ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него…

В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт… Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?“ Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!“ Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така… нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. „Сигурна ли си?“ „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!“ „И аз те обичам, красиво влечуго!“ Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад… ваща макя шашувааааа…“

Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.“ Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява.“

Малка каменна топка

Ако сте любители на истории, от които да ви заливат невъздържани потоци смях и добро настроение, не може да си позволите да пропуснете тази книга

„Депутатът“

   Аз съм депутатът Иван Иванов – избран за сефте. Първата ми година в парламента премина изключително скучно – дебати, законопроекти, от които нищо не разбирам, алинеи и други тъпотии. Не мисля някога да взимам думата, мързи ме. Шефовете казват как да гласувам, а аз изпълнявам по съвест. После се отраках – ще ме карат те да бачкам по три дни в седмицата!? Само се регистрирам сутринта и после снова между кафето и столовата. Към 11 изчезвам. Обаждам се на проститутка, след нея отивам в кръчма. Вечер с жената посещаваме събития в посолствата – все някоя държава има национален празник (ядене и пиене без пари). Събота и неделя съм в командировка… у нас… в родния ми край – добри кинти плащат, командировъчни, че и режийни, безплатна нафта…

   Ние сме хубаво семейство – дъщеря ми учи в Лондон, а синът ми е автокрадец в София. С брат ми захванахме една далавера. С помощта на партийния лидер взехме един малък ВЕЦ на концесия. Естествено, спряхме производството на електроенергия и уволнихме всички служители. Прекарахме дебел кабел от близкото село и сега продаваме на държавата тока от него като скъпа зелена енергия. Сладка работа – проверяващи няма. Кандидатствахме по европроект за зарибяване. Разбира се, печелим субсидии. Трябва да пуснем 100 000 рибки, ние пуснахме 6. Разликата в джоба (20% от печалбата е за партията). Догодина ще кандидатстваме за зажабяване. Язовирната стена леко се е напукала, ама не ми дреме – има си институции, отговорността ще поеме някой друг.

   Вчера гласувахме закона за здравето (симулираме, че сме против) – повече пари за болниците (голяма глупост, но партията ме успокои, че мангизите всъщност ще идат при наши хора), по-високи заплати за докторите и сестрите (ама ще им вдигнем данъците), нова апаратура (ще купим втора употреба или счупена – разликата знаете къде отива). Личните лекари ще трябва да плащат нещо като здравна винетка – по 10 лева на прегледан пациент. Клиничните пътеки се заличават, въвежда се клинична поляна – кой, както свари. На това му се вика здравна реформа. Опозиция и управляващи сме в едно – само се караме от време на време, за сеир пред народа. Доволен съм, че допринасям за България.

   Народът е безинтересен човек. Народът е за балъците!

Творенията на най-четения автор на Пощенска кутия за приказки – Никола Крумов, се препоръчват за повишаване на настроението, трайно намаляване на мърморенето и ускоряване на метаболизма.