Колекция „Писатели“ – Борис Виан, Шарл Бодлер, Самюъл Бекет, Франц Кафка

Колекцията включва четири биографични книги, които ще ви срещнат с четирима от най-известните и емблематични европейски писатели: Борис Виан, Шарл Бодлер, Самюъл Бекет и Франц Кафка

Борис Виан

В живота същественото е да имаш за всичко мнение a priori. Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват.

Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън. Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава.

Авторът на „Пяната на дните“ продължава да въплъщава младостта, новаторството, дързостта. Трудно е да се пресъздаде един толкова богат, наситен и обвит в легенди жизнен път. Френската писателка и журналистка Клер Жюлиар успява, може би защото вярва, че животът на нейния герой е едно от най-успешните му произведения.

Борис Виан живя едва тридесет и девет години, ала сътвореното и прозряното от него неизменно поражда въпроса: „Колко съществувания всъщност е преживял?“

♦  ♦  ♦

Клер Жюлиар е родена в Париж. Завършва психология и работи като учителка в продължение на 4 години, като постоянно сътрудничи на различни списания. По-късно се отдава изцяло на литературата и понастоящем е писател и журналист. Съпричастна с проблемите на младите хора, голяма част от романите ѝ са посветени на тях.

Бодлер

Шарл Бодлер (1821-1867) е една от най-влиятелните и противоречиви личности във френската литература през XIX век.

Новатор в поезията и в подхода си към изкуството, високо ценен и хулен, яростен защитник на свободата на нравите, екстравагантен и неблагоприличен, авторът на „Цветя на злото“ скандализира и с поведението, и с творчеството си, прекрачва норми със смелите си възгледи.

На фона на пъстрата картина на епохата и на обкръжението, биографът Жан-Батист Барониан обрисува бурния, изтъкан от възходи и падения живот на един гениален парий.

♦  ♦  ♦

Жан-Батист Барониан, чието истинско име е Жозеф Лу Барониан, е белгийски писател от арменски произход, роден в Антверпен 29 април 1942. Известен е и с псевдонима си Александър Лу. Барониан е критик и есеист, автор на фентъзи истории, антологии и на детски книги. Публикувал е около петдесет труда. Член е на Френската Кралска академия. Председател е на дружеството на приятелите на Жорж Сименон, създадено през 1987 г. в Брюксел.

Самюъл Бекет

„Интересува ме само човешкият провал – казва Самюъл Бекет на приятеля си Томас Макгрийби, – не успехът“, и не за да изглежда интересен, а защото това е самата истина. 

Когато е на четирийсет години, животът му прилича на пълен провал. Роден със забележителни дарби и като спортист, и като интелект, и като поет, както става ясно от книгата на Габи Хартел и Карола Файт, той сякаш бързо ги пропилява. Категорично отказва да прави академична кариера, отчуждава се от семейството си в Дъблин и единственото, с което може да се похвали на зряла възраст, са много приятели бохеми, едно томче с ексцентрични разкази и роман, отхвърлен от четирийсет и две издателства, преди да види бял свят през 1938 г. Става дума за „Мърфи“.

Читателят ще научи още ред необикновени неща за живота на писателя, но наи-вече за живота на неговите произведения, голяма част от които са преведени на български. Например коя публика е приела най-добре и отведнъж „В очакване на Годо“, без да шукне от началото до края на пиесата – питомците на зловещия затвор „Сан Куентин“ в САЩ, където директорът се съгласил да бъде играна само защото в нея няма женска роля. Да, именно Годо (1954) дарява автора си с така мразения от него успех.

През петдесетте години на миналия век Самюъл Бекет е една от най-прочутите личности в света, за което говори и присъдената му по-късно Нобелова награда за литература. 

♦  ♦  ♦

Карола Файт Габи Хартел е родена през 1963 г., работи на свободна практика като литературен учен и писател. Габи Хартел, родена през 1961 г., работи като журналист и писател на свободна практика, сътрудничи на културната секция на Германското радио. Специалист е по история на културата. Пише по много теми в малко изследваното поле между медиите и литературата. Публикациите ѝ включват дисертацията ѝ за Самюъл Бекет в контекста на визуалните изкуства (2003г.), биографията на Самюъл Бекет (2006г.) и други.

Кафка

Едновременно очарован и отблъскван от Прага, дирещ Обетована земя и изгнаник в Берлин, плах и раним годеник и непоправим съблазнител, заклет спортист, хипохондрик и вегетарианец, безбожен евреин и захласнат от еврейската култура и подема на ционизма, верен на истинските приятелства и самотник, безумно влюбен в живота и обсебен от смъртта, Франц Кафка (1883-1924) е загадка за самия себе си и за другите.

Французинът Жерар-Жорж Льомер се нарежда сред най-добрите познавачи на австрийския белетрист, автор на около четирийсет изследвания, посветени на творчеството му.

В биографичното си съчинение той търси път към загадката Кафка, един от най-нетрадиционните писатели на XX век, преведен на десетки езици, тълкуван усърдно от литературната критика, четен жадно от ред поколения, ала така и останал не докрай разбран в своята интерпретация на света и на душевния мир на човека. 

♦  ♦  ♦

Жерар-Жорж Льомер e ,оден на 18 юли 1948г. в Париж. Писател, историк и художествен критик, автор на повече от 40 есета. Организирал е над 70 изложби във Франция и е автор на книги за времето преди школата на Рафаело, футуризма и за Франц Кафка.