Лек против спокойствие

Хектор Хю Мънроу (1870 – 1916), с псевдоним САКИ – по името на виночерпката от рубаите на Омар Хаям, е навярно най-завладяващият хроникьор на тъй наречения „златен подиробед” на Англия – бавните и мирни години, предшестващи Първата световна война. Подобно на мнозина от своето поколение, той умира без време, като доброволец на Западния фронт, но славата му на разказвач не спира да расте с годините. Сравняван е с най-големите представители на късия жанр, от Чехов до О. Хенри и П. Г. Удхаус, а палитрата на неговото остроумие се разгръща от леката развлекателност, през сатирата, та до най-черния хумор. Ексцентричен, неконвенционален, неочакван в обратите, той създава неповторима и безкрайно живописна картина на английското висше общество.
Настоящият сборник съдържа всичките разкази на Саки, за повечето от които това е първа поява на български.
Подобно на Оскар Уайлд и П. Г. Удхаус Саки отлично познава висшето общество, с неговата абсурдност и лицемерие, и го описва с ненадминат хаплив хумор.
Патрик Макграйт
Човек притежава въображение, за да компенсира това, което не е, и чувство за хумор, за да се утешава, че е това, което е.
Саки