Похищението на Лол В.Щайн. Любовта (твърди корици)

„Похищението на Лол В. Щайн“

Лол Щайн е красива, млада жена, с безупречно семейство и прекрасен дом… Но прекалената нормалност на нейния живот кара приятели и близки тайно да се съмняват във възможността Лол да е забравила напълно трагедията на своята опустошена любов и годеника, който я е изоставил преди години.

Когато се появява Татяна Карл, единствената приятелка и свидетелка на фаталния момент, събитията се развиват много бързо и читателят разбира, че Лол продължава да търси себе си в онази последна нощ и намира успокоение само когато наблюдава влюбените тела на другите.

Тя урежда среща на приятелката си Татяна и любовника ѝ. Шпионира ги. И после стига още по-далеч…

„Любовта“

Романът допълва историята на Лол В. Щайн, като представя нейното разрушено съзнание и невъзможността да възстанови целостта на своя „аз“. „Любовта“ предлага нещо като възможен или невъзможен край на историята на Лол, разказана след като всичко е свършило, когато никаква история вече не е възможна, нищо не е възможно, само споменът.

Героите нямат имена, означени са с местоименията той и тя. Читателят разбира, че това са Майкъл Ричардсън и Лол В. Щайн, които се завръщат след години на мястото, където са останали последните мигове от тяхната любов. В празната зала на казиното, на брега на морето, героите намират спомена за фаталната любов, която е изпепелила душите им. Няма завръщане. Времето е спряло и ги е затворило в нощта на Ес-Тала.

Два блестящи романа, които изследват тъмното тресавище на човешката любов.

„В „Похищението на Лол В. Щайн“ Маргьорит Дюрас излага повествованието брилянтно и силно… Драмата се разгръща безжалостно, сладострастно и… езикът и стилът на Дюрас искрят като скъпоценни камъни в цялата книга.“
Ню Йоркър‌

♦  ♦  ♦

Маргьорит Дюрас (1914 – 1996) е една от най-значимите фигури във френската литература. Родена в Индокитай, тя напуска Сайгон, когато навършва 18 години. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка. Смятана е за една от най-важните представителка на течението на т. нар. „нов роман“ в литературата. Автор е на сценария на филма „Хирошима, моя любов“ и на световноизвестни романи като „Морякът от Гибралтар“, „Вицеконсулът“ и др. Романът и „Любовникът“ е отличен с литературна награда „Гонкур“ за 1984 г.