Таксим

Анджей Сташук пише своя роман „Таксим“ цели десет години. Българските читатели вече го познават и знаят, че той е очарован от разрушението на осъзнатата съпротива, а не от съзиданието на конформизма; от нищетата, а не от богатството; от мечтите, а не от реалността. Авторът на Източноевропейската реплика на „По пътя“, който има над седемдесет митнически печата в паспорта си, очертава на картата на Европа една условна територия, подвластна на никому неизвестните, нисшите, неудобните. И както винаги ни внушава, че тази територия, без съществени разлики, можем да открием както в Полша, така и в Словакия, Унгария, Румъния, Украйна… И че тази географска метафора се населява от хора, чийто единствен житейски избор, също сведен до метафора, е между елитната западноевропейска втора употреба и еднодневните, чисто новички китайски „ментета“. Между политическото робство на тоталитаризма и икономическото на посттоталитаризма.
Героите на Таксим пресичат не само географските границите, те „прескачат“ от един роман на Сташук в друг. Павел, главният герой на „Девет“, среща Владек и те обикалят по местата, познати ни от „По пътя за Бабадаг“.
Истинско меле от страни, граници, националности, езици, валути, герои и истории – това е „Таксим“, поредният полски високо литературно-градусов дестилат, с който Анджей Сташук се опитва да ни замае.

Анджей Сташук е за Източноевропейската литература това, което са Борхес и Маркес за Латиноамериканската – уникален глас, трансцендентално качество и свръхрегионална убедителност.